13-ото издание на Международния фолклорен фестивал „Атлиманска огърлица 2024“ отново събра в Китен фолклорни таланти от целия свят, превръщайки морското градче в истинска сцена на традициите и културното наследство. В тазгодишното издание на фестивала взеха участие изпълнители от Северна Македония, Беларус, Молдова, Украйна, Индия и България, които внесоха пъстротата и многообразието на своите национални фолклорни традиции.

За студентите от Факултета по изкуствата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ това бе отличен завършек на учебната 2023/2024 година. Събитието донесе множество отличия за представителите на катедра „Музика“. Те спечелиха специалната награда на кмета на община Приморско Иван Гайков за показания талант и професионализъм, както и диплом „Лауреат I степен“. За високите художественотворчески резултати доц. д-р Бинка Добрева получи приза „Пазител на фолклора“.

Поздравления към студентите от вокално-инструментална група „Песнопойци и свирачи“ и оркестър „Свирджии“ отправи доц. д-р Бинка Добрева.

„Благодаря ви, наши студенти, за доверието, за любовта към фолклора, за желанието ви за успешност и за жаждата ви за знания“, каза доц. Добрева в своето поздравително слово и допълни: „Вие създадохте красиви музикални моменти и радост на публиката. Благодаря на колегите от катедра „Телевизионно, театрално и киноизкуство“ – доц. д-р Клавдия Камбурова, доц. д-р Крум Иванов, доц. д-р Биляна Топалова и техните студенти – за доброто сътрудничество и документирането на нашите концерти и събития.“

За оказаното доверие и подкрепа при осъществяването на участието във фестивала, тя благодари на ректора на Югозападния университет проф. д-р Николай Марин и на декана на Факултета по изкуствата доц. д-р Валери Пастармаджиев.

От 27 май до 2 юни 2024 г. студентите от втори и трети курс на специалност "Педагогика на обучението по изобразително изкуство" проведоха ежегодния си художествен пленер в почивната база на Югозападния университет в местността Предел.

Те имаха възможност да посетят село Ковачевица и град Банско - емблематични за Югозападна България заради архитектурните си и природни забележителности. Там творяха и създадоха живописни и графични творби, под ръководството на проф. Георги Драчев и преп. Румен Дешев.

В Университетския център „Бачиново“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе регионален форум, посветен на 105-годишнината от основаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК).

Събитието събра представители на академичната общност, експерти в областта на кооперативното движение, студенти, докторанти и гости от различни части на страната. Сред гостите бяха президентът на Република България в периода 2002 – 2012 г. Георги Първанов, областният управител на област Благоевград Георги Динев, депутатът в Европейския парламент Петър Витанов, заместник-министърът на икономиката и индустрията в периода 2022 – 2023 г. Димитър Данчев, кметът на община Сандански Атанас Стоянов, директорът на дирекция „Научни и образователни програми“ проф. д-р Иванка Станкова, председателят на ОС на ТПК – Благоевград Георги Башлиев, координаторът на Регионалния център по социална икономика в Благоевград д-р Теменужка Златанова. 

Форумът откри председателят на НС на ТПК доц. д.н. Владислав Лазаров. В словото си той подчерта значението на кооперативното движение за икономическото и социалното развитие на България и изказа искрените си благодарности към съорганизаторите, гостите и всички участници.

С приветствени думи към присъстващите се обърна и ректорът на Югозападния университет проф. д-р Николай Марин. В своето приветствие той постави акцент върху дългата и успешна история на НС на ТПК, изпълнена с множество постижения и благодари на ръководството на Съюза за оказаното доверие и ползотворното партньорство.

Студенти от Факултета по изкуствата на Югозападния университет бяха част от програмата на събитието. Манекенките на „SWU – Models Fashion“  дефилираха с колекции на младите дизайнери Таня Велева, Стефи Ангелова, Стефани Сафиева, Татяна Конторщикова, Мария Георгиев, Елена Петкова, Елена Липова, Добринка Казакова и Кристиян Петков, както и с колекциите на ТПК „Нов свят“ и ТПКИ „Рила“.

Възпитаниците на катедра „Музика“ Соня Ковачка и Мирела Миладинова допълниха празничното настроение със своите вокални изпълнения.

В рамките на форума се проведе кръгла маса, на която бяха представени доклади, свързани с историческото развитие на НС на ТПК, ролята на кооперациите в съвременната икономика и социалното им въздействие. Особено внимание бе отделено на иновациите и предизвикателствата, пред които са изправени трудово-производителните кооперации днес. Представителите на различни кооперативни организации споделиха своя опит и добри практики, които могат да бъдат полезни за развитието на сектора.

Форумът завърши с дискусионен панел, в който участниците имаха възможност да задават въпроси и да обменят мнения по актуални проблеми и перспективи за бъдещето на кооперативното движение. Събитието бе оценено като успешно и полезно от всички присъстващи, които изразиха желание за продължаване на традицията на подобни форуми и в бъдеще.

Факултетът по изкуствата бе домакин на кръгла маса на тема „21 май – Европейски ден на „Натура 2000“. Събитието откри проф. д.н.к. Васил Марков от катедра „Културология“, който изтъкна дългогодишното сътрудничество между Югозападния университет и Дирекция „Национален парк Рила“ и особено сътрудничеството в изследването на скалния феномен „Марков камък“ под Царев връх – едно от най-високо разположените тракийски светилища на територията на България.

Проф. Марков изрази надежда за задълбочаване на сътрудничеството между двете институции в изследване на природното и културно-историчестото наследство на територията на Парка и прилежащия му хинтерланд.

 Доц. д-р Стефан Кирилов и инж. Николина Георгиева от Дирекция „Национален парк Рила“ представиха европейската мрежа, включените в нея български територии в частност територията на Рила. Специален акцент бяха ландшафтът, растителнте, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на Парка.

Доц. Емилия Патарчанова от катедра „География“ изрази удовлетворение от темата на кръглата маса и подчерта, че България, за разлика от добре урбанизираната Западна Европа, има шанса да запази непроменени ландшафти. Доц. Патарчанова подкрепи желанието на Дирекцията да запази Рила във възможно най-чистия ѝ натурален вид, какъвто да остане и за поколенията след нас.

В кръглата маса взеха участие студенти, докторанти и преподаватели от специалностите  „Култура и медии“, „Култура и културен туризъм“ на Факултета по изкуствата, от специалност „История“ на Правно-историческия факултет и от катедра „География“ на Природо-математическия факултет.